Важно! Камерата се захранва със слънчева енергия и работи само когато времето го позволява!
Уеб камера от връх Вихрен с панорамен поглед на северозапад към ‘Кончето’ и вр. Бански Суходол (2884м).
Вихрен (до 29 юни 1942 г. Елтепе, Ел-тепе) е най-високият връх на Пирин. Със своите 2914 метра Вихрен е втори по височина в България след Мусала (2925,4) в Рила и трети на Балканския полуостров след Митикас (2917) в Олимп (Гърция).
Кончето е стръмна и трудно достъпна седловина в Северен Пирин. Разположена е на главното планинско било на 2810 м. Заема най-ниската и тясна част от карстовия ръб между върховете Бански суходол от северозапад и Кутело от от югоизток. Дължината на ръба е около 400 м, като най-тясната му част е около 150 м. На места широчината му достига до 0,50 м.
За Пирин
Пирин е разположен в югозападната част на страната между долините на реките Струма и Места, между 41°26′ и 41°56′ северна ширина. На север граница с Рила е седловината Предел (1142 м), а на юг – Парилската седловина (1170 м), която отделя Пирин от планината Славянка. На североизток планината достига до долината на река Места с Разложката и Гоцеделчевската котловина и пролома Момина клисура, я отделят от Родопите. На запад и югозапад долината на река Струма със своите котловини Симитлийска и Петричко-Санданска и Кресненският пролом я отделят от планините Влахина, Малешевска и Огражден.
Според съвременните научни схващания, от географска и геоложка гледна точка, Пирин е разделен на три дяла – северен, среден и южен. Дяловете са много неравномерни като големина и напълно неравнопоставени като атрактивност. Това геоложко деление на планината е сравнително ново. В древността и в недалечното минало, до около 1920 година, географските граници на Пирин са се простирали на юг до Бяло море, включвайки южните планини Алиботуш, Шарлия, Сминица, Кушница и други, правейки я най-масивната планинска верига в България с алпийски характер на релефа.
собственик на камерата: vihren.top
